Арий Дидим
| Арий Дидим Ἄρειος | |
| древногръцки философ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Арий Дидим (на старогръцки: Ἄρειος, Areios; на латински: Arius (Areus) Didymus, * ок. 83 пр.н.е., † сл. 9 пр.н.е.) е философ-стоик, от египетската столица Александрия и личен приятел, учител и съветник на римския военачалник Октавиан, по-късният император Август.[1]
Арей, който вероятно е около 20 години по-голям от Октавиан, има два сина, Дионисий и Никанор, които също са учители по философия. Син му Гай Юлий Никанор по-късно по задача от Август дава на Атина отново остров Саламис, койито бил завладян от Сула.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дион Касий, IV, 51, 4; 52, 36 (4).
- ↑ Dietmar Kienast: Augustus, Prinzeps und Monarch. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1982. ISBN 3-534-07058-5, S. 374.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wolfgang L. Gombocz: Geschichte der Philosophie. Band IV: Die Philosophie der ausgehenden Antike und des frühen Mittelalters. C. H. Beck, München 1997.
- T. Göransson: Albinus, Alcinous, Arius Didymus. Göteborg 1995 (Studia Graeca et Latina Gothoburgensia 61).
- Ulrich Huttner: Recusatio imperii. Ein politisches Ritual zwischen Ethik und Taktik. Georg Olms, Hildesheim 2004, ISBN 978-3-487-12563-3 (Spudasmata, Band 93).
- Arthur J. Pomeroy (ed.), Arius Didymus. Epitome of Stoic Ethics. Texts and Translations 44; Graeco-Roman 14. Atlanta, GA: Society of Biblical Literature, 1999. Pp. ix, 160. ISBN 0-88414-001-6.
- Fortenbaugh, W. (Editor), On Stoic and Peripatetic Ethics: The Work of Arius Didymus. Transaction Publishers. (2002). ISBN 0-7658-0972-9
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Евсевий Кесарийски, Praeparatio Evangelica, Book XV. 15, 18, 19, 20.